Малка история сред цветовете на един фестивален ден

За избора между цвят и текстура … с намесата на ретрограден Меркурий 

Едната – нежна бледо розово-лилава корица със златно щамповано лого на проекта.
Цвят като кунцит – един от любимите ми кристали.
Мек, деликатен пурпурен оттенък, като листенца на лотос.

Другата беше  – тъмносиня като кианит, една  от моите фаворити.
Релефна, като стара драперия.
Логото върху нея не беше в цвят, а само с дълбочина – гладко изваяна форма върху надиплена текстура.

Контрастът беше удивителен!

И ето че двойката беше готова.

Цвят или текстура?

Вечният въпрос, когато избираш.
Чанти.
Обувки.
Палта.
Блузи.
Рокли.
Шапки.

Да, за тефтерите също е важно.

Защото един планер трябва да стане личен.
Персонален.
Почти интимен.

Това е моментът, в който пространството се активира.

Първият ден на фестивала беше посветен на новите комплекти с кристали и елегантни аксесоари за ръка.

Все пак бях дръзнала да изляза извън познатото поле на листа хартия.

На втория ден исках да покажа новото лице на сърцето на проекта — авторският планер.

Това е планер, създаден като пространство за мислите, намеренията и малките ежедневни ритуали на един по-осъзнат начин на живот.

Представях си диалог с дамите, излезли на разходка в този неделен ден.
На лайфстайл базар се търсят малки находки.
Нещо, което хваща окото.

Малко думи.
Много цвят.
Или текстура.

— Какво избирате – цвят или текстура?

Тогава се появи една жена.

Спря се до планера и картите за 7 чакри.

Тъкмо се връщах от кратка разходка и обяд — малък лукс по време на фестивали и базари.

Мисълта, че има интерес към продукта, ме заинтригува.

Тя носеше светла блуза в студен ментово-зелен цвят. Досущ като една от новите корици на планера.

Каза, че иска да си подари планер.

Място, където да пише.
Да се изразява.

Искаше пространство за себе си и за мислите си.
Нещо, което да я вдъхнови да запълни страниците.

Защото понякога не е толкова важно как изглежда нещо отвън.

А какво ще бъде написано вътре.

Говорим си, докато размествам продуктите на фестивалната маса.

Тя ми споделя, че има много вещи, които си купува и после не използва.
Остават на някой рафт у дома.

Тези думи ме връщат към моите собствени размисли за планера.

Да, прекрасно е една вещ да бъде стилна, впечатляваща и красива. Но за мен е важно тя да има и съдържание.

Да бъде повече от вещ. Да бъде пространство, в което човек да разтваря собствения си свят.

Така разговорът ни се върна към кориците.

Цвят или текстура?

Нещо деликатно и загадъчно – както е при текстурата.
Докосването разкрива детайла, както е при кадифето.

Или ярък цвят със заявена индивидуалност.
Лого, което се откроява.

Оказа се, че този въпрос е по-дълбок, отколкото си представях.

Защото цветът е емоция.

А настроенията са променливи.
Пролетта вече се усещаше във въздуха.

Колко ярък да бъде цветът?
Колко наситен?
Студен или топъл?

Изборът винаги е труден, когато има възможности.

Разговорът ни стига до нещо, с което аз наистина се гордея — функционалността на планера.

За мен планерът не е просто тефтер за задачи, а инструмент за самонаблюдение и подреждане на мислите.

Страниците не са зашити, както е в стандартните тефтери. Не са и перфорирани.

Аз харесвам работещите формати. 

Страниците са подвижни.

Организирани са в четири малки тетрадки с А5 листа, които могат да се извадят от „тялото“ на планера.

Когато пътуваш.
Когато посещаваш семинар.
Когато си на разходка в парка.

Когато носиш със себе си само текущата седмица към йога практика или женска среща.

Всеки месец в планера е като малка система.

Цели.
Намерения.
Планове.

Те се поставят във времето, разписват се през седмиците и се проследяват на дневна и седмична база.

Планерът е може би най-изискващият продукт в линията на „Компас на мисълта“.

Той иска – 

Вдъхновение.
Намерение.
И постоянство.

До него на масата стояха и Мисловните мандали.

По-леката, джобна версия на същата идея.

Кратко послание.
Въпрос за размисъл.
И малка мандала за оцветяване.

Дума и цвят.
Мисъл и действие.
Размисъл и творчество.

Често именно те се оказват първата врата към планера. Идеята за малки ритуали в ежедневието.

Листовките за 7 чакри също бяха на масата. Те са първата тематична добавка към планера.

Системата на чакрите сама по себе си е подредено знание — карта за работа с тялото и ума.

Може да се превърне в програма за практики. 

Всеки месец – малка стъпка към баланс.

Малко по малко стигнахме до финалния избор.

Планер.
Пълен комплект с листовки за 7 чакри.
И несесер, в който да носи всичко със себе си.

В този момент разговорът за кориците вече беше останал назад.

Мястото му беше заето от нещо друго —
съдържание, смисъл и връзките между продуктите.

След края на фестивалния ден се прибрах у дома.

Имах нужда от тишина след срещите през деня.
Да дам почивка на тялото и гърлото си.

В този тих вечерен момент телефонът ми звънна.

Непознат номер.

Замислих се за миг, но отговорих.

От другата страна се чу женски глас, приглушен от шумна атмосфера.
Вероятно ресторант.

Тя празнуваше.

Извини се, че се обажда толкова късно.

Каза ми, че днес е купила планер от мен на фестивала.

Разбрах коя е.

И се зачудих какво ли се е случило.

Оказа се, че изборът между цвят и текстура е продължил толкова дълго, че накрая съдбата е решила да се намеси.

В кутията с покупката и се оказал планерът в бледо розово-лилав цвят с  маслено зелен несесер…

Желанието да вземе планера на момента.
Да направи бърз избор. 

Сякаш беше срещнало леко забавяне на космическия часовник.

Покупки, нови начала, промени по времеме на ретрограден Меркурий …. о, това е предизвикателство към нас самите и синхроничността ни с течащото време.

Понякога животът просто ни кани да си дадем още малко време.

Така, телефонният разговор се превърна в покана за нова среща.

Да посети пространството на проекта. Да се потопи в спокойната атмосфера на магазина.

Без шума и бързината на фестивалния ден.

Там, където разговорът за цвят или текстура може да продължи.

Там, където планерът вече не е просто вещ, а пространство за мислите и малките ритуали на ежедневието.

Там, където към него ще се присъединят още дизайнерски корици.

Понякога малките грешки са просто покана  за по-дълбоки срещи и нови познанства.