Нели Константинова – жената, чиито преводи на Шърли Маклейн вдъхновиха България през 90-те

Една история за смелост, духовни търсения и книги, които продължават да живеят и днес.

Понякога Вселената действа като невидим редактор на нашите истории. В безкрайния океан на социалните мрежи тя ни поднася неочаквани срещи – точно когато сме готови за тях. Така се запознах с Павел, сина на Нели Константинова – жена, която през 90-те години имаше смелостта да превежда и издава книги, говорещи за духовност, осъзнатост и пътуванията на душата.

Срещата ни беше като разговор със стар приятел – непринуден, топъл, сякаш отдавна се познаваме, но просто сме си дали време да се открием отново. Павел ми показа книгите, които пази като най-ценно наследство от майка си. Сред тях блестяха „Танц в светлината“ на Шърли Маклейн и „Практическа медитация“ – заглавия, които ще намерят нов живот в проекта „Компас на мисълта“, редом до планера и картите за 7 чакри.

„Важно е книгите да стигат до хората. Те са за това. Докато една книга стои затворена, тя мълчи.“ – това е посланието на Нели, предадено през гласа на нейния син. С тези думи започваме и разговора с Павел.

Интервю с Павел Константинов

– Как би описал майка си – не само като преводач и издател, а като човек у дома?
Думите, които първи ми идват наум са: топла, сърдечна, мечтаеща душа, и с несломимо чувство за хумор.

– Имаш ли любими нейни изрази, мисли или навици, които са останали в теб и до днес?
През годините на трудности тя винаги казваше: „Нали знаеш, че ние с всичко се справяме?“ Това си ми е останало като утеха и до ден днешен, когато се сблъсквам с предизвикателства в живота.
Друга нейна често използвана фраза беше: „Природата не търпи празни пространства“ – когато нещо си отиде, винаги идва нещо ново, което ми дава вътрешно спокойствие, когато нещо ценно си тръгне от живота.
Един неин навик, който се старая да практикувам, е да мога да превключвам. Когато нещо не върви, спирам за малко, прекратявам инерцията на емоциите и си припомням – обикновено чрез хумор – накъде отивам и каква е целта. Особено когато се чувствам изнервен или разочарован, поемам дъх, опитвам да погледна ситуацията от друга гледна точка и да намеря в нея нещо смешно или иронично. Така проблемите започват да изглеждат много по-малки и преодолими.

– Какво според теб майка ти искаше да остави като послание чрез книгите, които е избирала да превежда?
Посланието на надеждата – че светът става и ще продължи да става все по-добро място, дори когато не изглежда така на пръв поглед. Че човешкото въображение и размахът на човешките търсения не познават граници – винаги можем много повече, отколкото си мислим, стига да направим първата крачка.

– Какво е твоето усещане сега, когато нейните книги ще намерят нов живот в проекта „Компас на мисълта“?
Както казваше мама: „Важното е книжките да стигат до хората – те са за това.“ Докато една книга стои затворена, тя мълчи. А щом някой я отвори, тя проговаря и душата на този човек става по-богата и по-шарена. Мога само да се радвам, че книгите ще стигнат до хората и се надявам да им бъдат приятно и полезно четиво – да им напомнят колко е голям светът и колко е голяма човешката душа.

– Ако тя беше тук днес, как си представяш, че би реагирала на това предложение?
С усмивка и с радост, че книгите продължават да живеят своя живот, за който са били създадени. Тя беше откривател на множество книги и автори за българските читатели и съм сигурен, че би била безкрайно щастлива и доволна, че нейните открития пак тръгват по пътя си към новите читатели, за да стигат заедно до нови хоризонти.

Нашата среща с Павел беше изплетена от знаци – като нишки, които Вселената внимателно е подредила. Говорихме за книги, за бавния ритъм на живот, за потребността на съвременния човек от духовна култура и за простото, но дълбоко изкуство да обичаш това, което правиш.

Тръгнах си вдъхновена и радостна, нетърпелива да отворя „Танц в светлината“. Тази книга вече носеше нишка, свързана с моя личен път. Познавах Шърли Маклейн от „Пътуване на духа“ – нейния разказ за поклонението до Сантяго де Компостела. През есента на 2019 и аз извървях своето Камино – пътуване, което за мен беше символично поклонение на духа и търсене на вътрешна светлина. Затова срещата ми с книгите, преведени от Нели Константинова, дойде като естествено продължение на вече започнат разговор – разговор за смелост, търсене и ново съзнание.

Благодарна съм на Павел, че ми повери книжното богатство, завещано му от неговата майка.

Трогната съм и от неговото предложение „Танц в светлината“ да се подарява заедно с планера „Компас на мисълта“. За мен това е съвършен жест – защото книгата и дневникът винаги се допълват. Четенето завършва тогава, когато оставим бележки, мисли и въпроси на страниците до нас, за да се върнем към тях след време.

Така книгите на Нели Константинова продължават да живеят.

Те носят не само думи и преводи, но и смелостта на един търсач, който е вярвал, че всяка книга има своята мисия – да бъде прочетена, да отвори сърце, да вдъхнови нов път.

Ако искаш да съчетаеш вдъхновението от тези книги със собственото си пътуване навътре, можеш да разгледаш планера „Компас на мисълта“ – пространство за твоите мисли и мечти.

Или да откриеш Планер „Компас на мисълта“ с подарък книга за личностно развитие, специално издание – създаден за жени, които търсят вдъхновение и смелост за промяна.

КНИГИ ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ