Гуру Пурнима – празник на връзката между учител и ученик

В традицията на йога има дни, които не просто се отбелязват, а се преживяват с дълбока вътрешна тишина и благодарност. Един от тях е Гуру Пурнима – празникът, посветен на връзката между учителя и ученика. Това е време за почит към онези, които осветяват пътя ни – не само чрез думи, а чрез присъствието си, състраданието и мъдростта.

С радост и вдъхновение ви каним да празнуваме заедно Гуру Пурнима – празника на връзката с енергията на Гуру, който ни насочва по пътя към мъдростта и личностното ни израстване.

📅 13.07.2025 г. (неделя)
🕓 16:00 – 19:00 ч.
📍 Йога хил, с. Рударци

Събитието се организира от Българската Йога Асоциация (БЙА), а повече информация можете да намерите на официалния им сайт.

Символиката на деня

Думата гуру на санскрит означава „този, който разсейва тъмнината“. А пурнима е пълнолуние – символ на завършеността и просветлението. В този ден се чества не само външният учител, но и вътрешният пътеводител – интуицията, съвестта, онзи вътрешен глас, който ни води, когато сме готови да слушаме.

„Guru Poornima! Revive the zeal. Refresh the mind. Dedicate anew … Empty yourself so you can be filled with music.“
— Swami Satyananda Saraswati

В ашрамите по света денят се отбелязва с ритуали, киртани и медитации, както и с инициации за нови ученици – предаване на лична мантра, символ (янтра) и насоки за практиката. Това е време за ново посвещение и за изразяване на благодарност към Учителя.

Личният път към посвещението

Моето първо преживяване на инициация не беше на самия ден Гуру Пурнима. По онова време чувствах, че съм готова да направя крачка по-дълбоко навътре, но не бях в ашрама физически. Изпратих официална заявка през специалната форма за контакт на ашрама на Сатянанда йога в Гърция. Малко по-късно получих писмо – топло, лично, изпълнено с внимание.

В него бяха включени моята лична мантра и символ, както и ясни насоки за практикуване: броят на повторенията, значението на малата от 108 мъниста, и съвети какъв тип мала (броеница) да избера за началото.

Научих, че има условия в избора на първа ритуална мала:

• За начинаещи в практиката, които са в процес на пречистване и адаптация, се препоръчва мала от тулси – индийски босилек с изключителни енергийни и лечебни свойства;
• За практикуващи, които все още не са приели пълен вегетариански начин на живот, рудракша е подходяща;
• Сандаловата мала се използва от по-напреднали, най-често за утвърдени сатсангисти с установена садхана.

Този жест – получаването на лична мантра и символ от разстояние – не беше формален.

Напротив, беше дълбоко осъзнат момент. Почувствах се видяна, подкрепена и вътрешно повикана да вървя по пътя си с още повече яснота и почит.

„What is the purpose of Guru Poornima? … connection with the guru tattwa or element. … guru tattwa is power, not a person; guru is power.“
— Swami Niranjanananda Saraswati

Духовното име – среща с мисията

Няколко месеца след като получих моята лична мантра и символ, пътувах до Гърция, за да присъствам на тържествата за Наваратри – празник, посветен на Деви, на женската божествена сила във всичките ѝ проявления. В последния ден на честванията беше насрочена инициация за нови последователи и церемония за даване на духовно име. Това беше първата ми лична среща със Свами Шивамурти Сарасвати.

Още преди да се срещнем, усещах присъствието ѝ в двора на ашрама – силно, светло и меко. По онова време създавах артистични гривни от кристали и рудракши, вдъхновени от практиките и символиката на йога. Една от тези гривни бях създала с мисъл за нея – като дар, изпълнен с почит и признателност. Имах възможност да я предам в ашрама, макар и не лично, заради мерки за сигурност.

В деня на инициацията Свами Шивамурти се обърна към мен с думите:

„Гривната, която нося, от теб ли е?“

Последва разговор, наситен с разбиране, внимание и съпричастност. Тя ме покани да остана до нея по време на специална медитация, посветена на богинята Сарасвати и Анахата чакра – центъра на сърцето. В този момент имах нужда от подкрепа – преминавах през труден период, в който заедно със семейството ми полагахме грижи за единствената ми останала баба, която бавно потъваше в света на деменцията.

Името, което получих от нея, беше Матрика – духовна майка на всички деца. Онази, която обучава, закриля и съхранява. Името не беше просто символ – то беше призвание. В него разпознах пътя си. Мекотата на Сарасвати. Грижата, знанието и тишината. То запали светлина вътре в мен, която продължава да свети.

„The Guru is like dynamite because he has exploded in 360 degrees … your potential to experience pure, eternal bliss … gets heightened.“
— Swami Niranjanananda Saraswati

За по-добро разбиране на ритуалите и думите:

• Ашрам – духовен център, място за практика, обучение и усамотение.
• Мантра – свещен звук или фраза, използвани за медитация.
• Мала – наниз с 108 мъниста за отброяване на мантрите.
• Киртан – музикална и мантрична практика, включваща пеене в група с повтаряне на свещени звуци или имена на божествата. Израз на преданост и сърдечна радост.
• Инициация за нови ученици – ритуален акт, чрез който ученикът официално навлиза в духовната традиция. Може да включва даване на лична мантра, символ и указания за лична практика.

Празници като Гуру Пурнима не са само обреди, а покана да се върнем към онзи тих вътрешен път, който чака да бъде припознат.

Моята среща с духовното ми име не беше леко изпитание – тя беше огледало, в което разпознах призванието си. Понякога не смеем да го назовем, понякога ни плаши. Но щом го чуем, истински – то започва да ни води.

Пътят на ученика не е отговор, а съгласие да бъдеш воден.

Да опознаеш истинската си природа.

И да я служиш – тихо, дълбоко и с обич.