Речник На Чувствата

Резюме
Работата на клиничния и консултативния психолог с групи и индивиди често включва разпознаване и назоваване на чувства. За развиването на такъв капацитет у клиенти и пациенти се използват като помощно средство списъци с думи за чувства, които помагат за по-точното и искрено споделяне на емоциите. Предлаганият текст е такъв приложен инструмент за психолози. В създаването на Речника участваха Алина Свиленова, Иван Бангиев, Лия Панайотова, Маргарита Попова, Милица Дамянова.

Цел на инструмента
Настоящият текст е списък с думи, описващи чувства чрез българския език и културен контекст. Той предлага относително изчерпателна и лесна за ориентиране съвкупност от думи. Целта му е да подпомага психолози, терапевти, водещи на групи, специалисти “човешки ресурси”, обучители и други професионалисти, чиято работа е свързана с личностното израстване на пациенти, клиенти, служители. Речникът може да бъде помощен инструмент при групова работа, инструмент за самопомощ, материал за дискусия. Подобни списъци са популярни инструменти в страни с развити психологически и социални услуги, но всеки език изисква създаването на нов „речник“, вместо превод или директно ползване на чуждестранен набор.

Начин на съставяне и представяне
Речникът бе съставен от група обучаващи се психолози. На всеки от тях бе поставена задача да генерира максимален брой думи, изразяващи чувства. Получената съвкупност беше преработена, така че всички чувства да са изразени като прилагателни (определения) към субекта си. Думите бяха разделени в четири групи – радост, гняв, болка и страх, като във всяка група, според интензивността на изразените чувства, думите бяха разделени на силни, умерени и слаби. Този модел е взет от статията на Dovey and Summer (1990). Целта това подреждане е по-лесното ориентиране в списъка при търсене на точно назоваване на чувствата; подобно на речника. Поради това думите са подредени в азбучен ред. Причисляването на определена дума към група по вид и интензивност е изцяло субективна преценка на автора.

Със звезда (*) са отбелязани думи, изразяващи чувства с неясен или нееднозначен смисъл, но с голяма интензивност. Такива думи демонстрират неясната първична форма на емоциите ни (физиологичната възбуда, араузал), на която вторично даваме име, смисъл и съответно поведение. С курсив са отбелязани думи за чувства, които изразяват външна причина, пораждаща чувството. Говорещият се изразява като обект, дори жертва на тази причина. Тези думи прехвърлят отговорността (твърде често вината) за емоцията върху чужди действия или обстоятелства. Тези думи в много по-голяма степен от другите представят емоцията като реакция на външна провокация и с много голяма вероятност ще предизвикат ответна реакция на вина, защита, оправдание или агресия.

Начин на използване
Способността на хората да осъзнават, разпознават, назовават и изразяват чувствата си се смята за ключова за личностното израстване и ефективността на социалните взаимодействия с другите. Значението на това умение и на тези процеси в групова и индивидуална работа е достатъчно богато изследвано и описано. Ще спомена две популярни теории, които я описват като съставна част от т.нар. емоционална интелигентност (Голман, 2003) или интраперсоналната и интерперсоналната интелигентност (Гарднър, 2004). Речникът на чувствата може да бъде предоставен на участници в групи или в индивидуална психологическа работа, за да бъдат подпомогнати да назоват по-точно, изчерпателно и искрено своите емоции. Това усилие може да бъде част от упражнения за себепознание, за приемане на собствените емоции, за даване и получаване на обратна връзка, за асертивно (себеутвърждаващо) изразяване и много други.

Теми за дискусия
Някои интересни въпроси възникват при прегледа на един такъв цялостен списък и те могат да бъдат отделна тема по време на работа с чувствата.
На първо място, можем да забележим, че всички думи за чувства произлизат от аналогии – с външни явления (“разпален”) или действия (“трептящ”). Чувствата не са възникнали (тоест, не са били осмисляни) като вътрешни конструкти, като явления от вътрешния свят или душата на хората. По-скоро интензивни усещания за напрежение или възбуда са били оприличавани на нещо по-познато и така назовавани. Дори утвърдени за днешния човек емоции със собствен “субстрат” етимологично произлизат от аналогии.

• Например: Вина – от “грешка”;
• Гняв – от “гнилост” или “гнет”;
• Завист – от “надничане”;
• Злоба – от “несправедливост” и “лъжа”;
• Мъка – от “мачкам”, “давя”;
• Печал – от “беда”, “грижа”;
• Радост – от “искам” или “любов”;
• Скръб – от “труден”; “скърбя” – “пестя, в бедно състояние съм, в нужда съм”;
• Срам – от “схванат съм” или “грижа”, “досада”;
• Страх – от “вцепенение”, “вледеняване”;
• Щастие – “добър дял”;
• Яд – от “отрова”;
• Самата дума “чувство” идва от “чувам”, “слушам”, “забелязвам”.

Тази насока на мислене не е чисто спекулативна, а може да бъде полезна в работата за личностно развитие. Тя може да доведе до прозрението, че чувствата не са завладяващи ни същности, а състояния, на които приписваме значение. Хората могат да бъдат стимулирани да формулират нови назовавания за своите състояния, базирани на аналогии, метафори и собствения контекст, които да са по-смислени или по-малко плашещи, възпиращи, срамни (схващащи?) от обичайните.

Тук можем да стигнем и до една втора тема за дискусия и тя се подсказва от думите, обозначени със звезда. Твърде често чувстваното (чувано, забелязвано, усещано) състояние на възбуда бива обяснено по различен начин от различните хора. В една и съща ситуация (например конфронтация в група) някои участници чувстват страх, а други – гняв. Психологът може да стимулира участниците да изследват какво точно чувстват, как биха го описали, защо откриват такъв смисъл и могат ли да “изберат” емоцията си. Според Ерик Бърн (2004) всеки индивид има “любима емоция”, научена в семейството, която “включва” по време на ситуация на интензивни преживявания. Много други изследвания проучват кое е първо – смисъла или емоцията, и тази тема може да се окаже освобождаваща за участници, които се чувстват роби на емоциите си.

И още една много важна тема възниква от начина, по който изразяваме чувствата. Вече споменах, че всички чувства в Речника бяха формулирани чрез прилагателни (определения). Понякога това звучи изкуствено, но има причина за това решение – то ми се струва умерено. Изразяването на емоциите чрез съществителни имена (“яд”) предполага съществуването им като отделни същности у индивида, независими от него или дори превръщащи го в обект (“завладя ме гняв”). Изразяването на чувствата като глаголи, действия (“ядосвам се”) пък предполага дори липсата на конструкти като чувства и се препоръчва от някои автори с цел поведенческо описание на психологичните явления (Smith, 1999). Струва ми се възможно да подредим начините, по които изразяваме чувствата си, по една ос с различни степени на отговорност, която поемаме за чувствата си. С други думи, на единия полюс изразяваме себе си като обект, а на другия – като субект на чувствата си и причините за тях. В таблицата по-долу давам примери.

Според повечето автори личностното израстване и ефективното общуване са свързани с високо ниво на собственост и отговорност за своите чувства. Тази таблица може да бъде използвана за сравнение и поставяне в различни ситуации в зависимост от начина, по който се изразяват чувствата.

Възможности за изследвания
Така съставеният речник може да стимулира разнообразни изследвания в областта на клиничната и консултативната психология. Речникът може да се разширява чрез наблюдения в групи и индивидуална работа. Може да се обогати с добавяне на метафори и идиоми за чувства. Чрез проучване сред професионалисти или по-обща извадка може да се оцени за кои от думите е най-споделено разбирането, че изразяват чувства, кои от думите са най-двусмислени или пораждащи недоразумения. В рамките на индивидуална или групова работа може да се проследяват концентрации в определени групи или интензивности. Инструментът може да бъде полезен на всеки професионалист да работи като изследовател със своите клиенти.

Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 Bulgaria License Група за психологически опит / Николай Михайлов

****
Използвани източници

Гарднър, Х. (2004) Нова теория за интелигентността. Множествените интелигентности на 21. век. София, Сиела.
Голман, Д. (2003) Емоционална интелигентност. София, ИК Кибеа.
Berne, E. (2004) Games People Play, New York: Ballantine Books
Dovey, К. L. & Summer, W. L. (1990) The Feelings Vocabulary: A Tool for HRD Professionals, in The 1990 Annual: Developing Human Resources by J. William Pfeiffer (Ed.), San Diego, CA: Pfeiffer & Company.
Smith, N. (1999) Current Systems in Psychology: History, Theory, Research and Applications. Wadsworth Publishing