Посока

Будизма е древна религия и философия, произлязла от учението на Сидхартха Гаутама  (на санскрит: सिद्धार्थ गौतम; пали: Сидхатха Готама) , известен като Буда, който е живял в Индия през 6-ти век пр.н.е. Будизмът е базиран на няколко основни принципа и учения които водят до себеосъзнаване и прекратяване на страданието, което от своя страна води до постигне на състояние на само-пробуждане или просветление.

Благородният Осмократен път е едно от основните учения в Будизма, което служи като ръководство за духовно развитие и освобождение от страданието. Състои се от осем стъпки, които водят към осъществяване на основната цел в Будизма – Нирвана.

Четирите благородни истини са основен аспект на Будизма и са представени от Буда в неговата първа проповед. Те описват характерни черти и проявления на страданието, но също така дават напътствия към начините за преодоляването му.

Първата благородна истина: Страданието (Дукха) се отнася до приемането, че страданието е неизбежна част от човешкия живот. То включва физически и психически болки, неудовлетвореност, разделение, смърт и други форми на нещастие.

„В живота има щастие, щастието е в приятелството, щастието в семейството, щастието е в здравото тяло и ум, но когато човек ги загуби, има страдание.“ ~ Дхаммапада 

Какво представлява страданието?

Страданието е навсякъде. Когато хората се раждат, те плачат. Когато са болни, изпитват болка. Когато остареят, имат страдания с тялото си. Когато хората умират, някой скъп човек изпитва скръб за смъртта им.

Втората благородна истина: Причината за страданието (Самудая) посочва, че страданието възниква от желанието за повече и привързаността към материални неща, алчността, невежеството и егото. Това означава, че причината за страданието е нашата неумерена привързаност към плътските удоволствия и липсата на осъзнаване на истинската природа на нещата. По пътя към просветление, Будизмът препоръчва преодоляването на привързаността и желанието, за да се постигне освобождение от страданието.

Третата благородна истина: Края на страданието (Нирода) – Тази истина посочва, че има път и начин да се прекрати страданието. Необходимо е човек да се опита да живее по естествен начин и да притежава спокоен ум. Състоянието, в което човек прекратява страданията си и живее спокойно, е известно като Нирвана. Това е най-висшата цел и стремеж на Будизма. Буда разпространи знанията си сред хората, за да могат те да сложат край на страданията си.

Четвъртата благородна истина: Пътят, водещ към прекратяването на страданието който се нарича Благородния Осмократен път (Ashtanga- Marga) или Среден път, представен от Буда като начин за преодоляване на страданието и достигане на просветление. Този път съставлява осем стъпки или принципа, които водят към осъществяване на основната цел в Будизма – Нирвана.

Кратко представяне на принципите на Благородния Осмократен път:

1. Правилен възглед (Samma-ditthi): Какво е правилен възглед? Това е правилното разбиране на Четирите благородни истини и основните принципи на Будизма. Познание за причините за страданието, познание за прекратяване на причините за страданието, познание за пътя към прекратяване на страданието. Това се нарича правилен възглед.

2. Правилно намерение (Samma-sankappa): Правилното намерение може да се нарече и „правилна мисъл“. Разбирайки правилния възглед, човек е нужно да може да прави разлика между правилно намерение и погрешно намерение. Човек е необходимо да вземе решение да бъде свободен от лоша воля – ето на какво ще ви научи правилното намерение.

3. Правилна реч (Samma-vaca): Човек следва винаги да се пази от лъжата и лошото говорене. Човек е нужно да използва по най-добрия начин речта си, да се откаже от лъжливата реч и винаги да говори истината.

4. Правилно поведение (Samma-kammanta): Човек е нужно да постъпва морално и отговорно. Да не наранява другите, да не критикува другите, да се държи добре. Това включва спазване на петте основни правила на поведение в Будизма, които забраняват: убийството, кражбата, сексуалната неморалност, лъжата и употребата на наркотици.

5. Правилен начин на живот (Samma-ajiva):

„Не изкарвай прехраната си, като вредиш на другите. Не търси щастие, като правиш другите нещастни.“ ~Буда

Човек никога не трябва да избира начин на живот, при който начинът му на живот може пряко или косвено да навреди на другите.

6. Правилно усилие (Samma-vayama): Правилното усилие може да се нарече и „правилно начинание“. Преодоляване на неблагоприятни мисли и развиване на полезни и благородни качества. Култивиране на добрите мисли, изостряне на осъзнатостта и преодоляване на негативните умствени състояния.

7. Правилно внимание (Samma-sati): Какво означава правилно внимание/ или съзнание? Това означава, че човек е необходимо да бъде наясно със своите мисли, думи и действия. Да има осъзнато присъствие в настоящия момент, без суетни мисли и отвличания. Това включва развиването на умствена яснота, осъзнатост и внимание към настоящия момент.

8. Правилна концентрация (Samma-samadhi): Известна още като „правилна медитация“, правилната концентрация учи хората да се концентрират и съсредоточават върху едно нещо или обект в даден момент. По този начин култивират тих и спокоен ум.

Колелото на Дхарма (дхармачакра) е важен символ в будистката традиция, който представлява Учението на Буда или  пътя към просветление и освобождаване от страданието.

~ Символизира разкриването и разпространението на Осемкратния път от Буда към света.

~ Символизира непрекъснат цикъл на раждане, смърт и възраждане, който е основен аспект на живота. Това подчертава, че промяната е неизбежна и че ни е необходимо да развиваме мъдрост и осъзнатост, за да се справим с нея.

~ Спиците на колелото на Дхарма  символизират зависимостта и взаимозависимостта на всички явления. Напомняйки, че всичко в света е взаимно свързано и че нашето благополучие зависи от хармоничните взаимодействия между всички явления.